Блузка в синьо и жълто. Панталон на райенца. (Бързо сълзите гълтам.) Ето, мойто детенце
е пораснало вече - ходи в детска градина. То е вече човече. Той е мъж и пол`вина!
Той побягва от мене, при децата изтичва. Аз се щурам смутена и през прага надничам.
Ето мойто детенце! С плах възторг то разглежда тази стая, децата. Има своите надежди –
да играе, да пее (в една книжка тъй пише). Аз да тръгна не смея. Спотаено въздишам.
Моят син е чудесен! Той не гледа към мене. Тръгвам. Вече е есен. А септември студен е. ---
1. от Тодор Толев, на 20-09-2007 22:30 Сине мой, когато ти остане минутка време, спри и прочети заръката, за теб съставена по времето, когато със мечти и труден хляб те хранехме. И след това – разбрал или почти, защото искам те да станеш добър и силен, но да бъдеш ти, заръката ми нека е забравена...
Only registered users can write comments. Please login or register.
Начало 
коментари (1)
