|
РЕКЛАМА |
|
Информационен сайт
|
|
|
|
|
|
ЕВГЕНИЙ ОНЕГИН |
|
|
|
Автор Вадим Картушов
|
|
събота, 01 февруари 2014 |
ДЕМО ПЪНК ВЕРСИЯ
Онегин пристига от Петербург за чичовото наследство.
Онегин: Аз пристигнах.
Местните дворяни: И какво, да благоволим да се посерем от възторг ли?
Онегин: Аз съм млад тарикат, донжуан, представител на изгубеното поколение с претенции за интелектуалност. Аз чета Адам Смит и поддържам ноктите си в изряден вид, освен това имам много пари.
Местните дворяни: Ах, колко сте интересен.
Онегин: И твърде коварен.
Местните дворяни: Приет сте.
Онегин заменя за своите крепостни ангарията с данък.
Местните дворяни: Защо направихте това?
Онегин: Аз съм либерал.
Местните дворяни: А ние ви смятаме за опасен капут.
Онегин: Това е взаимно.
Местните дворяни: Ах, какъв сте силно опасен.
Онегин: И твърде коварен.
В селото пристига младият поет Владимир Ленски.
Ленски: Аз съм млад поет.
Онегин: Съчувствам ви.
Ленски: Както вече сигурно сте успели да забележите, съм твърде страстен и романтичен.
Онегин: Само че аз не съм гей.
Ленски: Аз също, и си имам приятелка, а вашите намеци са ми обидни.
Онегин: Изрецитирайте ми нещо.
Ленски рецитира свои стихове.
Онегин: Вие сте някакъв много шибан поет.
Ленски: Вие сте толкова жесток.
Онегин: И твърде коварен.
Внезапно възникват две сестри, Олга и Татяна Ларини.
Олга и Татяна: Ние сме две сестри, едната от които е тънко чувстваща невзрачна мишка, а втората е чаровна посредствена веселячка, на която всички са навити.
Онегин: Олга, навит съм ви.
Ленски: Олга е моя.
Онегин: Татяна, и вие ставате.
Татяна: Аз съм влюбена във вас, Онегин.
Онегин: Просто се опитвах да покажа възпитание. Всъщност сте ми през оная работа.
Татяна: Въпреки това ще ви напиша десет страници писмо в стихове.
Онегин: Заповядайте.
Татяна пише на Онегин десет страници писмо с любовни признания вътре.
Онегин: Баааааааааси...
Татяна: Получихте ли моето послание?
Онегин: Да, самата вие ми го донесохте и дадохте на ръка.
Татяна: Просто искам да съм сигурна.
Онегин: Тихо, чета писмото.
Татяна: И как е?
Онегин: Кой ви е учил на правопис?
Татяна: Домашен учител.
Онегин: Застреляйте го, като го срещнете. Имате 24 грешки в първия куплет само.
Татяна: Ах.
Онегин: Баси, не е истина просто, но сте го постигнали.
Татяна: Нима това може да се окаже препъникамък...
Онегин: Може. Тихо, затънтена провинциалистке, чета писмото.
Татяна: И как е?
Онегин: Къде сте се обучавали по техника на стиха?
Татяна: Самостоятелно.
Онегин: Застреляйте се, като се срещнете. Нямате нито една рима. А дори Ленски има две. Той се гордее с тях.
Татяна: Стига толкоз. Кажете, обичате ли ме?
Онегин: Господ ми е свидетел, дълго опитвах да отложа тоз съдбовен момент. Пардон, нищо лично не влагам, но по-добре да изчукам някоя коза.
Татяна: Вие сте толкова безмилостен.
Онегин: И твърде коварен.
Минава половин година. Ленски кани Онегин на празник у Ларини.
Ленски: Онегин, защо сте така сърдит?
Онегин: Защото всички сте тъпанари.
Ленски: Тук е весело, можем да се напием.
Онегин: Тук е скучно, освен това напред-назад щъка тази девица, която пише стихове по-зле и от вас. Много ме нерви.
Ленски: Не го слагайте на сърце, Онегин, празник е, забавлявайте се.
Ленски си отива.
Онегин: Ей сега ще се позабавлявам.
Олга: Здравейте, Онегин.
Онегин: Нека потанцуваме. Ще разрешите ли да ви прегърна през талията?
Олга: Онегин, но това са ми гърдите.
Онегин: А това пък ви е задникът. И какво?
Олга: И нищо.
Онегин: Ми трайте си тогава.
Олга: Вие сте толкова груб.
Онегин: И твърде коварен. Я да влезем в това килерче под стълбището, там музиката по-добре се чува.
Връщат се задъхани. Появява се Ленски.
Ленски: Олга, каня ви да потанцуваме. Обещахте ми.
Онегин: Аз вече я танцувам.
Олга: Да, той ме танцува вече.
Ленски: Баси! Дуел.
На следващата сутрин е уговорен дуел между Онегин и Ленски.
Ленски: Гад мръсна, ще те убия.
Онегин: Вземете се в ръце, Ленски, това беше шега.
Ленски: Какво сторихте на годеницата ми, подлецо?
Онегин: Е, чудо голямо, малко й побарах циците.
Зарецки: Добре, това не го броим.
Онегин: Мерси.
Ленски: А какво още прави с нея, негоднико?
Онегин: Чували ли сте нещо за клитор, Ленски?
Ленски: Как?
Онегин: А за петинг?
Ленски: Как-как?
Онегин: Няма значение, просто си поприказвахме.
Зарецки: Хайде убивайте се един друг най-накрая.
Ленски: Всъщност вече не ми се ще да се стреляме, премислих.
Зарецки: Тогава не си никакъв пич.
Ленски: Баси, ще се наложи да се гърмим.
Онегин: Аз също не искам да се стреляме.
Зарецки: Тогава си просто един пикльо.
Онегин: Аз ли нещо бъркам, или този Зарецки следва да ни разкандърдисва, а не да ни нахъсва за убийство?
Ленски: Този Зарецки е някак толкоз внезапен.
Зарецки: Или се убивайте вече един друг, или сте отрепки, а аз се прибирам вкъщи, замръзнах тука.
Ленски: Нямаме избор, Женя, на Зарецки му е студено.
Онегин: Да, Володя.
Раздалечават се. Приготвят се за стрелба.
Онегин: Стрелям!
Зарецки: Ранен е!
Ленски: Стрелям!
Зарецки: Пропусна!
Онегин: Стрелям!
Зарецки: Ранен е!
Онегин: Стрелям!
Зарецки: Ранен е!
Ленски: Баси, това колко може да трае...
Онегин: Стрелям!
Зарецки: Убит е!
Онегин: Стрелям!
Зарецки: Той гушна босилека вече.
Онегин: Не съм виновен, пружинката на спусъка ми не държи.
Зарецки: Ти уби човек.
Онегин: Знам, аз съм лайно.
Зарецки: Абсолютно лайно.
Минават две и половина години. Онегин внезапно среща Татяна Ларина с мъжа й на петербургско аристократично парти.
Онегин: Каква сте станала фешън, Татяна...
Татяна: Благодаря. Пък вие какъвто бяхте безсмислен боклук, такъв си останахте.
Онегин: Това го умея.
Татяна: А защо сте ме зяпнал така? Да не сте наркоман?
Онегин: Влюбих се във вас.
Татяна: Така беше и замислено. Но вече не е актуално.
Онегин: Все пак ще ви напиша десет страници писмо в стихове.
Татяна: Заповядайте.
Минава известно време.
Онегин: Защо не отговаряте на писмата ми?
Татяна: Защото сте твърде манипулативен задник.
Онегин: Извинете?
Татяна: Извинен сте. Като провинциална девойка не ви бях нужна, а като лъскава княгиня с връзки изведнъж ви затрябвах. Я у лево, Онегин.
Онегин: Но вие ме обичате.
Татяна: Да, обичам ви. Но съм омъжена.
Онегин: Че можете да се разведете.
Татяна: Да оставя княза заради вас? Вие сте наистина наркоман.
Онегин: Какво да правя тогава?
Татяна: Изчукайте някоя коза, Онегин.
Онегин: Колко сте безмилостна.
Татяна: И твърде коварна.
Превод: БОЙКО ЛАМБОВСКИ
 Добави към любими (1595) | видяно: 10223
Only registered users can write comments.
Please login or register. Powered by AkoComment Tweaked Special Edition v.1.4.6
AkoComment © Copyright 2004 by Arthur Konze - www.mamboportal.com
All right reserved |
|
|
Коментарите (последните на мегдана) |
|
пенсионер …
|
|
'Бе Тошко, к'во си се оклюмал?
Я ставай и се изправи !
Така - небрежно, неприн...
|
|
15/01/16 23:49
ОЩЕ...
|
|
от kapi |
|
пенсионер …
|
|
Мечтая си и аз така на слънчице да се препичам,
да доживея старостта и бръчките...
|
|
14/03/15 20:37
ОЩЕ...
|
|
от Раца |
|
Студен е паркът...
|
|
По добре за Марии Иване..., по- добре...
Тъй де,..а и ти от една страна казваш...
|
|
21/01/15 21:51
ОЩЕ...
|
|
от Дикенса |
|
Студен е паркът...
|
|
По добре за Марии Иване..., по- добре...
Тъй де,..а и ти от една страна казваш...
|
|
21/01/15 21:51
ОЩЕ...
|
|
от Дикенса |
|
ttolev.wordpress.com
|
|
[URL=http://ttolev.wordpress.com/2014/12/24/%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%BD...
|
|
29/12/14 22:19
ОЩЕ...
|
|
от tester |
|
ttolev.wordpress.com
|
|
[URL=http://ttolev.wordpress.com/2014/12/28/%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8...
|
|
29/12/14 22:17
ОЩЕ...
|
|
от tester |
|
Какво направих?...
|
|
...
Ех, Раца, аз благодаря
за думите, които рече.
Денят, така е, изгоря –
...
|
|
21/12/14 11:05
ОЩЕ...
|
|
от Тодор Толев |
|
Какво направих?...
|
|
Какво направи! То е толкоз много!
Търкаляйки се с дните си нататък,
към тебе в...
|
|
20/12/14 22:18
ОЩЕ...
|
|
от Раца |
|
|
|
|
Начало 
няма коментар