|
Автор ТТ
|
|
вторник, 01 юли 2014 |
Раснал съм при баба и при дядо.
Още помня старата ни къща.
Баба върши нещо, аз съм редом,
дядо е работил и се връща.
Спомням си гергините из двора –
алени и лилави, и в бяло.
Баба ми – доволна, край стобора
и с елек връз слабичкото тяло.
Имахме из двора котки много,
постоянно ровеха цветята.
Пакости съм правил, най го мога,
но събирах слава сред децата.
Караха ме здраво да работя –
шетах и плевих, дърва съм носил.
И оттам – такъв ми бе живота,
трудех се без лигави въпроси.
Вечер дойде, баба прави сладко
и снове, съдините раздига.
Дядо се усмихне, ама кратко
и рече – я хайде, вземай книга.
Дядо ми показа как да пиша.
Буквите от него съм научил.
... Помня как се мъчеше да диша,
а пък аз от ужас съм се сгушил.
 Добави към любими (1391) | видяно: 8727
Only registered users can write comments.
Please login or register. Powered by AkoComment Tweaked Special Edition v.1.4.6
AkoComment © Copyright 2004 by Arthur Konze - www.mamboportal.com
All right reserved |
Начало 
няма коментар