|
Автор Мариан, Мария и ТТ
|
|
събота, 02 февруари 2008 |
(диалог)
Мариан:
Се изпуснах от хорото -
лошо кашлям, тежко дишам...
И пресъхна ми перото,
и не ще със мен да пише.
Думите подреждам трудно,
трудно сресвам всяка мисъл,
и направо ми е чудно
туй, че някога съм писал. :-)
---
Мария:
Трябва със перо да галиш
всяка дума, всяка мисъл,
да я гледаш благодарен -
хубава като изписана.
На прозореца отворен
като кацне - да не дишаш -
с дъх за да не я изплашиш,
и със дъх да я запишеш.
Да я гледаш във очите
и почти да я отгатваш,
без да знаеш, щом отлита,
ще ли долети обратно.
---
ТТ:
Думите, като врабчета
скупчени - по две, по три
надбъбрят се, подскачат, шетат,
оспорват вкусните трохи
от мислите, които роним.
Не бива птичките да гоним,
та делникът да бъде тих.
Полека веселата врява
подрежда се, успокоява -
и ето че въниква стих. :)
---
Мариан, Мария и ТТ, 02.02.2008
 Добави към любими (472) | видяно: 4178
1. от Георги Иванов Георгиев (Скелет, на 04-02-2008 08:15
Евалла поети дръзки, думите редите ясно
а семантиката също е загадъчна, прекрасна ! |
2. от Генка, на 04-02-2008 14:20
Думите са като рибата
всеки може да лови -
трудно е да случиш стихове,
често вадиш си псувни |
3. от Тодор Толев  , на 04-02-2008 18:01
...
Стиховете са наоколо -
стига да ги избереш.
Но гонитбата на кокъла
е такъв един копнеж,
който сутрин, денем, нощем
ти нашепва "още, още!"
и в забързаната поза
се просмуква само проза.
 |
Only registered users can write comments.
Please login or register. Powered by AkoComment Tweaked Special Edition v.1.4.6
AkoComment © Copyright 2004 by Arthur Konze - www.mamboportal.com
All right reserved |
Начало 
коментари (3)