Римувани SMSи - ВЪДИЧАР В ШУМАКА

ВЪДИЧАР В ШУМАКА

Автор Бойко Ламбовски

неделя, 24 август 2014

На Пепа, на Беров

1.

Не ме зовете, казвам, по чукарите на Дънов,
защото имам работа на дъното, в самия дол.
Не ща да гледам гледки и не ща да ги
хербаризирам в електронни дневници,
докато си покапвам с айс кафе клавиатурата;
не ги харесвам - сиропирани -
от колективна възклицателност...

Категоричен съм като мутирал рак-пустинник;
само назад, само по дъното вървя.

Достатъчно самодостатъчен, докато се провирам
между гъстаците от милионгодишни папрати,
докато кълцам с дълъг нож трънака и копривите,
докато съскам ядовито в най-причудливи сплетения
на жилава като рибарска мрежа флора,
която често
също
ми просъсква нещо в отговор...

2.

Достатъчно самодостатъчен, направо в главна роля съм.
Ала съвсем не се предвиждат зрители,
защото е беззрелищно, освен това
не е помислено
за обичайните удобства.

3.

Тук само самота не търся - няма я.
Кипи от близки срещи тука - таралеж
пъхти подобно старец-астматик,
или се дуе жаба, още жива в змийски челюсти,
Или пък цял симпозиум от охлюви
безмълвно заседава в ракитака,
докато с хипнотичен поглед жълточер
дъждовник, вцепенен митологично,
ме зяпа от едно съзвездие ръждиви гъби -
внезапни като радиоактивен намек.

4.

О, будя справедливи опасения.

Най-малко ще убивам скоро - червеи,
а още - вероятно - риби, раци,
без да броим инсектите, фиданките,
и прочее съпътстващ friendly fire*...
Затуй - цял в неотстъпен и възмезден ореол
от папатаци, и комари, и мухи,
напредвам с неотстъпна методичност.

Аз тук съм на война, но и на мир.
Не се гордея и не се разкайвам.

5.

Аз тук съм и на мир, и на война -
все повече това ми е еднакво.
Наоколо ръце разперват дрянове -
такива странни вещери с артрит,
наоколо надвисват глухи ридове,
мъхнати зидове избликват от земята -
и нещо шушнат за ламтеж, за страхове,
все шушнат - в крайна сметка все
истории за погибел, оказва се.
Или изригне дива котка - жлъткав метеор,
и вбумка кратък стрес в пейзажа.

Но мен не ме разсейват тия работи...

Аз имам път и цел - аз все напредвам -
подобно тежка, потна небулоза,
разкъсвам млечни пътища от паяжини,
затрепкали като иносказания,
през габъров шушлеж пропъплям
под постоянен ар енд би от две-три сойки,
напредвам като африкански ген
към няколко огледала - най-долу - в ниското,
затулени отвсякъде от глогинаж и репей,
и свързани с глух ромон помежду си -
почти любовно гукане на птеродактили...

6.

Ще гледам тук да хвана нещо.
Да, ще гледам.
Ще гледам с часове в огледалата (с векове бих искал),
докато всичко, дето виждам, стане нищо,
а нищо стане всичко,
и обратното.
Ще гледам тук с надеждата да се сдобия най-накрая
и аз с известна степен на прозирност,
на лъскавост,
на люспестост,
на тишина.
Това е предостатъчно, наистина.

*Приятелски огън, (англ.) (бел.а.)

Добави към любими (1427) | видяно: 9080

няма коментар

Only registered users can write comments.
Please login or register.