Шум и дрънкане, думкане, врява и вредом - лица -
демонични и грозни, зловещи, зъбати икони.
Бясно скачат мъже и се клатят, в гърдите сърца
блъскат лудо. Върти се уплашено конят.
С кожи, с хлопки, с тояги, с огромни очи
обикалят във кръг и звънят, и се зъбят на злото,
и се правят на страшни и лоши, но някак личи,
че страхът им е цар, а корона - хомотът.
Дълго удрях звънците, подскачах и думках и аз
по площадите, пълни със хора, додето усетих,
че със хлопките гаргите гоним, а вътре, във нас
бият тъпана страховете ни.
Мариан, 24.01.2009
Добави към любими (786) | видяно: 4013 коментари (3) |
| 1. от
Този имейл адрес е защитен от спам ботове, трябва Javascript поддръжка, за да го видите
, на 26-01-2009 11:50 Браво, Мариане! Хубаво стихотворение! |
| 2. от Gogo Mih, на 26-01-2009 14:17 Добре го е казал поета...  |
| 3. от Дикенса, на 27-01-2009 17:21 Борбата е безмислено жестока. Войната е различна. Във нея губим чувства и посока. И собствената личност. |
 |
Only registered users can write comments.
Please login or register.
Powered by AkoComment Tweaked Special Edition v.1.4.6
AkoComment © Copyright 2004 by Arthur Konze - www.mamboportal.com
All right reserved